Тук по тия земи е хладно. Няма студ, а само напомняне за нея. Често чувам, че и хората са такива, но аз не усещам подобно нещо. Сдържани - да. Умерени. Деликатни. Толерантни. Тук съм видял толкова усмихнати човеци, колкото не съм виждал нийде по света, където и да съм бил.
Срещу прозореца на апартамента, в който живея се шири един зелен и опъстрен от цветя, двор на къща. Тя е с два входа и се помещава от едно младо семейство с две малки дечица и една възрастна двойка - пенсионери. Та, за тях ми е думата. Все работят нещо из тая градина откак се изпролети. Насадиха цветя, окосиха тревата. Подкастриха живия плет, изчистиха още, неугнилите напълно листа от миналата есен. Почистиха от нападалите клонки на трите дървета. А бе, все заедно. Вечер поглеждам към техния прозорец и виждам как вечерят, после очилата им как ги осветява телевизора. Нищо особено. Спокойни старини карат. Няколко пъти обаче, ей тъй каквото и да правят, забелязвам как този снажен с изправена стойка, господин - хваща за ...