Дървото на желанията
Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище, съсед до съсед лежаха под камъните. Спасовско хоро играеха душите им покрай розовите цветчета на росена.
Само дървото на желанията знаеше, че смъртта е само сън и се забравя. Тя е само случване. Животът, смъртта, нощта и денят пеят песента си без край.
Листата на бряста галеха водата. Споделяха с нея мечтите и болките на поседналите, случайно минаващи. Желания изпълняваше дървото, щом го погалеха.
Всяка събота, преди да оглушее селото, тук идваше и Божана, бездетната, да пере вълна и платна на коритото. Прането побеляваше от сълзите ù.
Невестата предпочиташе да умре, вместо да живее вечно колене пред злостните думите на свекърва си, вечно без топлина под сърцето. Децата за Божана, бяха надеждата ù за бъдещето. Тя я крепеше, въпреки умората от лъстта на съпруга си, който надничаше под полите на ратайките и съседката Сребрина. Боричкаше се денем с тях в сеното, а нощем лягаше студен до жена си.
- Божано, я иди на реката, та опери вълната от черната, яловата овца... Бяла я направи, иначе от утре Сребрина до мъжа ти ще ляга! – казваше с яд свекървата. - Деца ще му ражда... Ти нали не можеш.
Переше Божана и плачеше, като пред олтар коленичеше в корените на бряста. Сълзите ù мокреха като дъжд селото с кръстовете.
От мъртвите живот бе дошла да проси и бъдеще за себе си... Усещаше как хлътва надолу. Пръста под коленете ù говореше с женски глас:
- Що искаш от селото ни, жено? Този, който е на път да умре сам, не плаче за мъртвите. Не скърби за смъртта, а по-добре празнувай живота, дори той да е пустош от тръни и бодли. Я полегни малко под бряста, виждам, спи ти се. Живот като дойде, ще се събудиш... Дори да мислиш, че това ще те убие. Но при змиите не се завръщай, а с Бога си върви! Доброто и мъката да ти позлати...
Благословена, невестата се унесе върху недоопраната вълна. Засънува златни звезди по небето, смеещи се като деца. Прииска ù се да ги прегърне, протягайки ръце към тях. Насреща си виждаше сърдита свекърва си и как венчават Сребрина за мъжа ù... Събуди се, щом първите лъчи на слънцето я погъделичкаха. В протегнатите ù ръце някой беше поставил шепа жълтици, а под главата ù черната вълна бе станала златна. С весело сърце Божана тръгна да се прибира. Свекървата прехапа алчно устни, виждайки златните нишки. Грабна ги от Божана и я изгони от къщата. Подучи съседката Сребрина, че под бряста има съкровище. И нея прати да избели вълната, та и заръча:
- Сребринке, донеси ми златна прежда и шепа жълтици, та сина ми ще ти дам, деца да му раждаш. Да са ми радост на стари години... Оная яловата хляба ми изяде...
Отиде Сребрина под бряста, захвърли вълната настрани и заровичка пръстта. Злато, скъпи предмети и бъдеще за себе си да дири.
- Що искаш от селото ни, жено? – заговорил познатият глас. - Този, който не е преглътнал алчността, не става богат. Не жълтиците купуват щастие, но щом това е желанието ти... Я полегни под бряста, виждам, спи ти се. Богатство като дойде, ще се събудиш. Тогава се върни вкъщи, новата си майчица целуни и до мъжа си полегни! За находчивостта, с ласки да те посребри...
Унесла се Сребрина, засънувала море от жълтици и доволна свекърва си. Събудила се, а под главата ù черната вълна, била станала сребърна. Доволна наметнала вълната на рамо и с тромава, груба крачка се запътила към село, да целуне новата си майка. Чула писъци. Селяните бягали, крещейки:
- Мечкаааа, мечкаааа в село е влязла. У Божанини, на гости отиваааа.
Сребрина на мечка била станала. Понечила да целуне новата си майчица, но била гладна и я изяла. Легнала до Божаниния мъж, прегърнала го, ласка да получи, но от страх мъжът избягал. Намерил се един смел стар гъдулар, на синджир вързал мечката, та още я разхожда по панаирите. Богатство да събират... А щом не слуша, със сопа гърба ù просребрява...
А Божана, след Спасовското хоро, отново се върнала при дървото на желанията. Приближена до живота, намерила бъдеще в любовта, трепкаща под гърдите ù...
Господ щеше да напише приказката ù - нейната и на детето ù... Мъртвото село заспа, успокоено под каменните кръстове. Нишките на новия живот се тъчаха... Брястът погали сънно реката, шушнейки нова тайна за пътеката, която извежда до пропаст и рядко завръща обратно...
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Предрасъдъчно живеем и обичаме...
-
Ами, опитвам се да правя прескоци в миналото, такова, каквото съм го почувствала в себе си!
-
Мисля че всичките ти творби са страхотни. А тази е писана в старобългарски стил, нещо много трудно да пресъздаде съвременен писател.
-
Благодаря за пожеланията, Иване!
-
Страхотно,очудващо зряло за такава възраст!Поздравления и искренни пожелания за бъдещи успехи!!!
-
Димитър,в живота, много неща са ме направили по-затворен и трудно доверчив човек.
Когато пиша съм друга.Сякаш като Ане Франк, ми е по-лесно да говоря и изразявам себе си върху лист, отколкото, когато разговарям с човек... Всеки мой разказ е едно моментно състояние, незнам дали вярваш, но след това, когато препрочитам нещо мое, ми се струва все едно аз не съм писала това... -
Петя, ти ме учудваш!
Всяка дума е точно на място - не подбрана, а почувствана...
имам усещането, че изживяваш всичко написано.
Прекрасно! -
Марти, благодаря за топлия коментар!
-
Петинка, разплакваш ме, сърцето ми трепери, когато те чета. От къде ги намираш тези думи, момиче и как в златна нишка ги плетеш! Невероятна си, не знам какво повече мога да ти кажа!
-
Лъчо, ако имаш време за четена на още една приказка, този път обща!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=198931 -
Много интересна тема си избрала Петя.
Любовта(доброто) побеждава злото.От нас се иска само да вярваме,а от някой и борба.
Честита Нова Година с пожелание за още вълшебни разкази, с които да показваш пътя на заблудилите се (деца)хора.
Твой искрен почитател Лъчко -
Стопли ме, Маги!
-
благословена си...светли дни ти пожелавам, най-сърдечно.
Бъди щастлива, мила Петя! -
agapeiya_polis (Агапея Полис),любовта храни живота!
-
"Приближена до живота, намерила бъдеще в любовта, трепкаща под гърдите ù..."
Наистина там е бъдещето и живота на всеки Петя, в Любовта...
Дано всеки я пази и намери взаимно щастие в нея!
Честита да ти е Новата 2010 година! С още по-красиви вдъхновени приказки от твоите! -
Веси, благодаря за милото пожелание!Новата година да донесе повече любов и човещина в сърцата ни!
-
veesii70 (Веселка ), приятели, за много години! Здраве и творческо вдъхновение!
-
Повече от прекрасно!!!
Без думи...
Браво!!!
Поздравления и от мен!!! -
По скоро човек може да ни изяде душата, Ив! Жалко, че животните заприличаха на хората...Все по-стръвни ставаме всеки ден...
Благодаря ви, ivanleko91 (Ангел), Ивайло! -
Прекрасни разкази пишеш, Петя!
Посяваш доброта със тях!
Благодаря ти!
И нека да е радостна за теб и 2010 година! -
Имане си ни ти, Петинко, имане...какво щяхме да правим без твоите мъдри послания: да оскотеем от алчност и да ни изядат мечките някоя утрин...Благодаря ти, че успяваш да ни опазиш от нечестиви мисли и ни държиш далеч от Лукавия, въпреки че Хитрия дух в нас не спи...Сполай ти....
-
Галена, оценката, която даваш на разказите ми, за мен значи много! Благодаря!
-
Словото ти има здрави корени и отива много, много далеч...Великолепие!
-
Прегръщам те, Доче!
-
Благодаря за това вълшебство!Прочетох на един дъх!Невероятен сюжет и поука!
-
Благодаря! <a href="http://smiles.33b.ru/smile.150390.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/5142f4440579511cc7eabb831cd4f7bb.gif" border="0" /></a>
-
Докосваща сърцето приказка, с прекрасно и мъдро послание!
Много ми хареса! ЧЕСТИТА КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА!
Пожелавам много щастие и любов в живота ти да има!
БЪДИ! -
Нели,благодаря!Усмихнати дни и на теб!
-
Много мъдри послания!
Поздравления! И Весели празници, Петя! -
Онези, които искат най-малко, са най-близо до Бог.(Сократ)
Благодаря за хубавите думи, Светле! -
Май наистина човек трябва да внимава какво си пожелава. И чудесата се случват на молбите от добро сърце. Който зло търси, зло намира. Проявената добрина винаги се завръща, ако не на нас, то на хората, които обичаме.
"Листата на бряста галеха водата. Споделяха с нея мечтите и болките на поседналите, случайно минаващи. Желания изпълняваше дървото, щом го погалеха." Много красиво и истинско. И дървото и то иска нежност, камо ли човек. Петя продължавай да ни разказваш чудно хубавите си и поучителни приказки!!! Весели празници!!!
-
Enigmatic_Soul (Сянка на една мечта),Васко, благодаря ви!
Весела Коледа!
Сняг в косите, топлина в душите
и много засмени лица
в щастливите новогодишни дни.
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.151122.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/12cc75671d0c4e3fa86c68d688052b0e.gif" border="0" /></a> -
Красива приказка. Весели празници!
-
Поздрави за прекрасните разкази, Петя!
Честита Коледа!
Пожелавам ти много щастие и хубаво празнично настроение! -
Ивон и Юлия,радвам се, че пак сте при мен!
Знам, сега е Коледа и разказът бяга от коледната тематика, но исках да дам шанс на Божана...Не само на Коледа да има чудеса, а всеки миг, Бог да прави така,че да се усещаме пълни,че живеем... -
"... по-добре празнувай живота, дори той да е пустош от тръни и бодли..."
Само как разказваш, Петя... нямам думи! Всяка дума е на точното място и влиза в съзнанието ми! Благодаря ти! Пиши!
Честита Коледа! Бъди! -
Нели, в образа на Божана исках да втъка част от историята на една млада жена, болна от рак на гърдата,с малко дете и мъж, който нехае за болестта и, а бързо решил да доведе друга жена в къщата си...Тежко и непростимо деяние!
Но да е мирна идващата ти година!Светла и топла! -
Приказна Коледа, Петя!
Като приказките за живота , които пишеш...
само,че по-щастлиеи...
С много обич ! -
Илияна и Силвия, благодаря!Светът ви да е бял, да е чист като храм!Весела Коледа!
-
Мила Петинка, потопи ме в приказен свят... Благодаря ти!
-
Великолепна приказна реалност, която звучи толкова универсално!
Поздрави!
Светла Коледа! -
Сенека казва: Желанията на нашия живот образуват верига, чиито връзки са надеждите.
Само времето показва трайното, онова, на което можем да се опрем... -
Колко са прости, и колко са сложни нашите най-важни желания, въжделения, и как се вписват само истинските от тях в безбрежието на пространствата и времето...
-
vodoleia (Водолея ), да има приказки не само в един ден от годината,а винаги, да ни е топло и светло в сърцата!
aborigen (Борко Бърборко), да потърсим Бриджит Бардо за нашата мечка... Според българските народни вярвания мечката е на границата между човешката и животинската природа. Съществува строга забрана да се убива мечка, за да не се превърне човек в нея. -
Много, много, много е хубаво! Поздрав и пожелание в Коледната нощ да се родят много приказки за всички!
-
Какво ли не прави човешката алчност... Е, поне мечката може Бриджит Бардо да я подслони под крилото си и там да осмисля своя живот. Поздрав!
-
Светла Коледа, Веси и Елена!Сбъднати мечти!
Дървото на желанията съществува в Русенско село и 7 века, според вярване на местните, изпълнява техни жлания!
В този разказ имах много идеи, коиито исках да преплета, накрая съвсем не се получи това, което исках, но нищо, 2010 повече -
Много хубаво разказваш, Петя! Мъдро! Весели празници!
-
Веси,kadife_ (Минаваща ), благодаря!
Пожелавам ви тази Коледа да бъде най-красивата за вас,
да ви се сбъдне всичко, което сте си пожелали до сега,
и най-важното - винаги да ви съпътства здравето и любовта! -
Вълшебна приказка-възхвала на живота си пресъздала, Петинка. Хубаво ми беше да прочета това осмисляне на ценностната ни система.
Да са ти светли празниците и пълна къщата - със здраве, обич и богатствата на сърцето, които ти разпознаваш. Благодаря ти за хубавите разкази и легенди!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
