В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало.
Когато отворил, на вратата му стоял негов съсед, който видимо изглеждал разстроен и разтревожен.
Болният поканил окаяния човек в дома си.
Докато влизали, съседът бързо огледал стаите и видял, че са идеално почистени, подредени и в прекрасно състояние.
От кухнята се носел аромат на изпечени сладки и прясно сварено кафе.
Тези неща учудили съседа на болнавия, защото всички в селото знаели, че не му остава много време.
Защо му е на мъртвец, да се интересува как ще изглеждат стаите му, още повече когато живее сам.
Още нещо, всъщност тревожеше ума на гостенина.
Когато седнаха на малката масичка за кафе и всичко беше поднесено, болнавия пръв започна разговора. ...