10.07.2012 г., 22:11 ч.

Един разказ за желанието, любовта и щастието 

  Проза » Разкази
5.0 / 2
2235 0 2
6 мин за четене
Валеше. Облаците бяха надвиснали като черно проклятие над заспалия град. Капките дъжд падаха на студената земя, обливаха я, сякаш сълзи обливаха нечие бледо лице. Клоните на дърветата се движеха, протягаха зловещо ръцете си. Мракът обгръщаше последните минувачи, а уличните лампи бяха безсилни...
Вървях сама в тъмнината с цигара в ръка. А времето минаваше толкова бавно... Не знаех къде отивам. Просто вървях. Губех се в нощта. Водните капки докосваха кожата ми - аз и дъждът бяхме едно цяло. Мислех за него. Бях го видяла в парка същия ден. Стоеше самотен, навел глава и пушеше. Не спирах да гледам съвършеното му тяло и лице. В ума ми се разиграваха романтични приказки, в които аз и той бяхме героите. Исках го до себе си. Исках да усетя тръпката. Досега не бях изпитвала такова чувство, а исках... Исках да се вглеждам в очите му и да виждам себе си, исках да откривам любов. Исках да се чувствам обичана и оценена. Исках той да е моят океан, а аз неговият бряг - така той винаги щеше да се връщ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Предложения

Още произведения »