1
Краят на август. Не, не на император Август от Римската империя, а на месец август, кръстен на негово име. Слънцето напича като през гигантска лупа, носена от шпионски спътник в орбита около Земята.
Гледах през прозореца и говорех с един доставчик, който бе много нахален и нагъл и от нерви произведох няколко ампера електроенергия, които трябваше да изхвърля някъде. Разговорът бе тежък и нажежен като въздуха отвън, а вече и в офиса. Усетих как няколко едри капки пот се стичат по средата на гърба ми като забързани мравки и космите ми настръхнаха от гъделичкането. Мравките обаче бяха само по гърба ми, отвън освен мравки нямаше почти нито един пешеходец, въпреки че офисът ни бе на централно място. А и как да е в 14 и 30. Вдигаше се пара от всичко и въздухът трепереше като желе. Да си го кажем направо, слънцето бе по-жестоко от обезумял тигър!
От няколко часа чаках техник, за да оправи климатика, който естествено умираше от радост да се развали точно в най-горещите дни. Секретарката ми бе ...