Градчето се оживи след първата копка на големия завод в покрайнините му. Дойде един важен човек с черна кола, слезе, подадоха му нова и чиста лопата, той загреба малко от разораната пръст и я хвърли настрани. Всички присъстващи, а те не бяха малко, ръкопляскаха. Бяха усмихнати. Една сълза потече по бузата на жена, тя не я изтри, в ръцете си носеше питка и дантелена кърпа.
На следващия ден дойдоха булдозери и трактори. Строежът започна. Донесоха голям плакат с надпис в дебело червено: „Обект с национално значение“, окачиха го на скелетата, после набучиха до него червено знаме. Кръв ще се лее тука. Започнаха да прииждат хора от съседните градове и села, даваха им почти веднага жилища в блоковете – набързо съшити от панели, но иначе здрави, като слама, опакована в трактор. На мястото на бившето ТКЗС закълна завод за живот.
В центъра на градчето блъснаха старите паянтови сгради, боядисаха по-запазените, монтираха две неонови реклами на магазина за платове и обувки, павираха главната улица. ...