This is our kingdom, the final refuge of beauty,
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколкото можаха, с листа и клони.
- Дано само някой циганин не мине да ги вземе - каза Ачо.
- Ти какво, мислиш, че циганите скитат свободно из гората, а?
- Какво мислиш прави Васил по цял ден, като няма пари за пиене?
Тримата се наредиха един до друг на брега. Първи тръгна Камен. Стъпваше внимателно по хлъзгавите камъни. Беше минал половината от трите метра до другата страна на реката, когато Ачо го последва. Мартин беше последен. Пазенето на равновесие върху облите, изгладени от течащата вода камъни беше трудно, и на третата крачка вече бе потопил лявата си маратонка в реката. Добре поне, че не беше дълбоко.
- Казах ви, че трябва да минем през сухия брод - извика той.
- Щяхме да обикаляме поне ощ ...