Хубав следобед. Есенен. Литват пожълтели листата над улицата. Придават цвят на сивотата й. И на хората по нея.
Нареждам се на опашка пред бърза закуска "Дюнер". Арабите ловко въртят ножовете, режат късове агнешко, ухае, далеч се носи миризмата на печено. Загледан в глутница кучета, наредени на почетно разстояние от щанда, зървам зад тях мъж в сив шлифер, вехт панталон и тъмни очила. Седи търпеливо сред четириногите, не бърза за никъде. Денят за него е свършил още преди години, докато е строил светлото бъдеще на наследниците си. Тогава е избухнала ацетиленовата горелка, докато се е старал плана да изпълни, премии да заработи. Сега просто се наслаждава на ароматите, на шума на опашката; да се чувства част от живота му е достатъчно. Не му е нужно повече. Може би само малко храна, но е свикнал и гладен да ляга. Неволно е станал фен на лечебния глад, та и на шейсетте, които явно преминава, е запазил младежката си фигура. По обувките, обути на бос крак, стари и ожулени, личат следи от опит з ...