Краят на лятото бе дошъл. Студеният есенен дъх вече се усещаше всяка вечер, когато хората сядаха на брега на морето за да се насладят на последните топли дни.
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, растеше красива, снежнобяла камелия. Малките ѝ, перлено бели цветчета, свенливо се подаваха зад зелените ѝ листя. Капризната красавица привличаше последните пчели, които излизаха от кошера да съберат мед за дългата и студена зима, която предстоеше. Те неуморно кръжаха наоколо, вечно бързаха, нямаха и миг почивка. Голямата смокиня, отрупана със сладък и ароматен плод, стоеше в своя ъгъл на двора от много години. С големите си, зелени плодове, привличаше осите, които пробиваха смарагдовата им обвивка и пиеха от червената им, сочна сърцевина. Една врана стоеше спокойно на клоните ѝ, оглеждаше се наоколо. Това бе домът ѝ от много години и тя обичаше тези последни топли дни преди прекрасната, мног ...