Ваня мислеше, че всичко вече му е разказала, но продължаваше да се събужда и в главата й да звучи поредното писмо. Благодарна му беше, че не реагира с крясъци и обвинения. В редките случаи, когато й бе отговарял, сърцето й щеше да се пръсне от ужас, преди да отвори писмото му.
Наскоро бе гледала филма "Маркиз дьо Сад". Главния герой го бяха затворили в една лудница, но пак не можеха да спрат неистовото му желание да пише истории. Когато му взеха всички средства за писане, той продължи да реди историите си с помощта на пилешки кости и вино върху чаршафите. След като му взеха всички чаршафи и всички дрехи, той продължи да пише по стените с екскременти.
Ваня написа есе. Не го беше правила от ученическите си години. От списанието, в което го публикуваха, я наградиха с посещение на ресторант. Да отиде с Николай на ресторант беше едно от нещата, за които си мечтаеше, а сега нямаше как да се случи.
В момента, в който видя, че са го публикували, Ваня още веднъж преживя за секунди всичко онова, ...