У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен кокошарник и почерняла круша, изсъхнала и превита като бурен, но жива по незнайни причини.
Евгени показа гордо:
– Това е!
На земята до напуканата стена на къщата стоеше щанга. В краищата ѝ бяха набучени две кръгли ръждясали жепейски железа и лагери, а между тях – добре издялкан, но крив дървен прът, заострен като колесниците в гладиаторските битки.
– Има петдесет кила – уточни Евгени. – Ако вдигам това желязо по сто или двеста пъти на ден, ще стана световен шампион по щанги. По вдигане на тежести.
Посетителят беше на неговата възраст, ученик в последен клас от средното училище на града.
– Може ли да опитам? – попита.
– Разбира се, давай!
Вдигна я с огромно усилие. Щангата беше добре направена ...