Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й влажни очи попиваха простора и слънцето се отразяваше в тях. Наведе глава и започна бавно да отскубва стръкчета трева.
Изведнъж тя почувства, че мигът наближава. Остра болка разряза като с нож утробата й. Фелисия напрегна тялото си, всяка фибра от него очакваше този миг. Краката й потрепераха, огънаха се и тя полегна на меката трева. Болката се усилваше. Нямаше никой наоколо. Само слънцето не спираше да я гали с топлите си, нежни лъчи, сякаш й даваше сили за предстоящото божествено изпитание. Тя събра всичките си сили и се напрегна, тялото й се разтвори и малкото пое първата си глътка въздух. Фелисия погледна към него, то лежеше на меката трева, толкова мъничко, безпомощно и мокро. Обзе я топ ...