14.09.2013 г., 18:36 ч.

Глупакът 

  Проза » Разкази
1599 0 3
11 мин за четене
Да чува господ да не ти излезе дума,момче. Излезе ли ще я носиш до гроб, че и подире. Иди доказвай, че не си такъв, ако си нямаш работа. Нарочиха ме навремето за олигофрен и глупак, ей богу, такъв си останах и до днес. Колко лобут съм изял, за да ме вразумят и колко присмех съм претърпял, нямаш си на представа, никой с теб не се съобразява и за нищо не те пита, глупак си и толкоз. Но какво да правя като съм карък?
Какво е карък ли? Ще ти кажа, бъди рахат! Укумуш ми се видиш, а не знаеш какво е карък, ще рече неудачник, човек на когото никак, ама никак не върви в живота. Демек бръкнеш с чувал с круши- извадиш камък.
Хей такъв карък съм аз. Все на обратното ми е вървяло в живота. Вземе, че ми потръгне малко, а после се закучи, случи се нещо и обърне всичко с главата наопаки, и оплете конците на живота ми.
Голишарче още бях, на годинка и половина–две, когато паднах на главата си в ямата, дето я беше изкопал тате за новия нужник.
Не се убих, живо останах, само дето малко главата ми се изкр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Предложения
: ??:??