Гледам в тъмнината и стоя нащрек.
Не издържам и от време на време поглеждам да видя колко е часът на джиесема. Майкъл похърква до мен. Цял следобед беше спал и сега се страхувах да не се събуди, защото по принцип не спи толкова много. По едно време станах. Беше около три часа. С леки, тихи стъпки се измъкнах от спалнята и слязох по стълбите. Седнах на канапето в хола и зачаках Рамирес.
Чух как се отвори вратата, която предвидливо я оставих отключена. Една тъмна сянка пропълзя по стената се вмъкна тихомълком. Рамирес влезе в хола и насочи лъча на фенерчето си към мен. Посочих му тихо аквариума. Зад него се намираше сейфа. Пипаше с ръкавици. Беше със скиорска маска и тъмни дрехи.
- Седем, три, нула - наляво, после шест, шест, девет - надясно, после нула, едно, две – наляво – шептях му аз в ухото.
Щраккккк….Езичето щракна. Сякаш отекна в тишината. Подскочих от нерви. Отворихме сейфа и вътре ни чакаха пачките. Бързо ги изпразнихме в един сак. След това Рамирес отвори няколко шкафа и извади ...