15.12.2018 г., 2:28 ч.

 Гост от миналото глави 4, 5 и 6 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Хумористична
749 0 1
Произведение от няколко части « към първа част
3 мин за четене

Бля, бля, бля общи приказки, не можах да го дочета. Повръща ми се от автора и неговите многознайни претенции. Разтяга локуми, та се къса. И какво толкоз важно сподели? Всеизвестни клюки и политикански разсъждения. Уау, как ме грабна целия, през кръста. Въх, какъв акъл, ум да ти зайде. А не може два дена да се изхитри да подостри счупен молив. Приложен ефект – нула.

 Сега ще карам направо – Първо: Аз наистина се шегувах. Комунистите са пичовйе, а съкилийникът ми е голем човек. Никой няма да го бъхти, докато аз съм тук. Има си своите странности – витае в облаците, получава факсове, бълнува врели-некипели за отминали епохи, не се къпе, рядко говори – следователно е темерут, чете книги, обича да спортува, тренира си мускулите все едно ще ги ползва за нещо и после не се къпе. Поддържа висока душевна хигиена, като си приказва само в отбран кръг интелигенция – демек мънкя си сам. Такива ми ти работи. Снощи преди да изгасят светлините, пак беседваше със себе си. Вторачи ли се в една точка, вътрешният диалог буквално го препарира. Плод на мишленията сигурно е станала предходната глава… смятайте !

Второ:  И Алф се шегува, като заплашва да ме убие. Щом му река: „майтап бе, Уили“ и се разтапя, имитирайки бонбон. Душа човек е, тих, разбран и на мравката път сторя. Веднъж не сторил път на една и взели че го арестували и напъхали при мен. Само че не пропуснал да мине не някой си мравучок, а президента на мравуняка. Завалията се мъчел да се шмугне покрай него барабар с цял кортеж. Деликатна процедура, когато ти се изпречи насреща танк. Култов инцидент, за който го поздравявам. Бой по шапките на продажните политици. Притежава характер значи моето момче, макар и опърничав. Не е чудно, че се е захванал с неблагодарната дейност да просвещава завтрашните деца от панделната катедра. И ще съм последен мерзавец, ако не го подкрепя с каквото мога. Защото малко останаха благородните луди. Ние калните типове с по-ниско нравствено потекло трябва да бъдем солидарни поне в мисловните и душевни търсения на по-ненормалните от нас.

 Искаше да се разкрия, нали Алфи ? Извинявай за хрисимата мантия, в която се обгърнах. Не съм чак толкова ангел. Всъщност като малък мечтаех да бъда пророк. С море до колене, гащи до колене и онова другото, също до колене. Месианството късно ме напусна и успя да ме хързулне.

Признавам сгреших. Ако стрелките на часовника могат да се върнат назад, не бих си играл отново със служебния тротил. Последствията се оказаха асиметрични на тежестта на деянието. Но за едно бях прав. Те ни убиваха. Чужди корпорации и отечествени чорбаджии заличаваха от лицето на земята моя народ. Хиляда и триста години в кошчето за смет не се преглъщат туко-така. Майната и даже на историята, ами езика, родната сладка реч, специфичния нрав и създадените нетипични мисловни конструкции ? Какво представлява човек, ако не набор от уникални качествени нишки, в които се преплита и част от околната общност? Неповторимо българското сред българите. Ето кое не биваше да погине. Ето защо бях непримирим. Съдете ме. Бях глупак. Не знаех как да действам, но усещах нуждата от действие. Оправдавам се. Факт. И да ме затрупате с камъни, фактите остават. Имах огън, дадох огън. Овцата не може да роди яре.

 

                                                                               5

 

Трогнат съм, почти. Искрената изповед фино се подправя с щипка лукавство. Човещинка, простено да му е.

Оставям ви с ангел Гавраил.

 

                                                                              6

 

Оти се бъркаш, дека те не питат ? Човещинка е да се посети тоалетната, но човешко ли е да се възползваш от ситуацията, за да драскаш празни коментари под интимните съкровения на ближния си? Оставям въпроса отворен. Тънкият параван между нужника и общото помещение също. Секна ми разказа.

» следваща част...

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това ли е всичко? Интересна е идеята повествованието да се води от двама разказвачи, но дотук свършват достойнствата на разказа
Предложения
: ??:??