„Градоначалникът”
В една тиха августовска вечер точно преди есента да обгърне нежно градчето с жълто-червения си плащ една фигура бавно и замислено крачеше по павирания площад. Черният фрак, придружен от искрящо бяла риза и елегантни обувки,както и гладко сресаната коса издаваха неговото завидно положение в градчето Т.
Това не бе никой друг,а самият градоначалник, докторът на философските науки Светлин Янчев,носещ прозаичния прякор Дървото,спечелен благодарение на неговата строгост към подчинените и малкото думи,с които си служеше,за да казва много неща.
Като немски възпитаник той бе привикнал към това делата му да говорят за него,а не той за тях,което за 1913 г. бе нещо ново сред жителите на градчето.По онова време с много воля и желание той успя да преобърне облика на Т,привлече инвестиции,разкри два емблематични завода,създаде работни места, учреди стипендии за млади и талантливи деца, за да се изучат в Европа. Всичко това му спечели много хора,които го уважаваха,но и искрени врагов ...