Вече десет минути седеше и чакаше. Знаеше, че вероятността тя да се появи е нищожна, но гордостта не позволяваше на разума му да надделее. Знаеше, че трябва да се оттегли, ако не иска да закъснее за срещата и почти усещаше ударите на сърцето си, които отброяваха секундите по-точно от електронния часовник пред очите му.
Още пет, още четири минути… Не, тя нямаше да се появи. И двамата знаеха, че това е времето, в което можеха да се засекат и тя старателно го отбягваше. Не искаше да разговаря с него, не искаше да се срещнат. Нямаше какво да му каже… А това можеше да означава само едно: тя бе искрена, когато му заяви, че и за нея връзката им е била само игра. Една жена, която обича, никога не би постъпила като нея, никога не би се оттеглила толкова лесно и безвъзвратно от връзка, в която е вложила сърцето и душата си. Влюбените жени не си отиваха – те искаха да бъдат обичани.
Но не и Лорелай. Тя каза, че си тръгва и повече никога не даде знак, че си спомня за него. В началото понякога се з ...