Светулките вече прелитаха из мрака около храстите, а фенерите, запалени наскоро, оцветиха алеите, парка и дебелите стволове на липите в оранжево. Падна приятен летен хлад, след него, като хиляди дребни животинки, допълзяха и тайнствените шумове на нощта. Южният край на парка бе най-оживен. Чуваше се тиха музика и светлините от бистрото се отразяваха в плитките води на изкуственото езерце. Тук пейките блестяха от лака, красиво заоблени, привлекателни, а влюбените двойки се разхождаха покрай тях бавно и тържествено като в музей.
Той спеше кротко върху най-близката до парапета пейка. Беше подгънал парче плат под главата си, ръката му, дълга и костелива, висеше отпусната в съня. Правеха впечатление лицето му, много красиво, слабо като на светец, и дрехите, износени, но чисти. В края на пейката, до краката му, седеше момче, също слабо, отнесено в мисли, прегърнало хилавите колене с ръце. Две големи торби от брезент тъмнееха до тънките крака на пейката.
Повя хладина, момчето погледна към под ...