Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"
Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко стана толкова набързо, като в амерички хорър. На майката - измъчена женица, изоставена напълно, в най-напреднала бременност, от своя виден съпруг ДеСеСар /хукнал по млада фльорца/, най-внезапно й изтекоха водите. Сметките за ток и вода бяха непосилни за останките от семейството и стояха неплатени. Не разполагаха с телефон, а и живееха в покрайнините на града. Така й не успяха да осъществят връзка с родилното. Все пак малък Чочко /така бабката нарече малчугана/ се роди - мургав и здрав като банатско цигане и пропищя гласовито. Нарекоха го галено Чо. Тъй като нямаха пари да му купят детско креватче, щом майка му го накърмеше го слагаше да спи в един кашон, застлан най-отдолу с броеве на вестници с поезия, върху които бяха наслагани множество възглавници. За да не ...