І. Тя:
Винаги съм си мислила, че ние жените сме като светулките. Всъщност това са буболечки, от които иначе ни е гнус и страх, но вечер, когато си с правилният човек, на правилното място и най-вече с правилната нагласа – светещите светлинки танцуващи пред очите ни, изглеждат най-прекрасното нещо,което някога сме виждали. И често дори, когато мигът е отминал и любовта си е тръгнала в спомените ни присъства точно този миг на танцуващи светлинки, сякаш завинаги осветяващи топло и мило вътрешното ни аз.
Не че няма и мъжки светулки. Ако трябва да махнем покривалото на обикновения женски инат и си признаем, ама честно, то и мъжете са светулки за нас, така, както ние, можи би сме за тях. Дали ще сме обикновени насекоми или светлинки във вълшебната нощ, все пак това не променя същността ни и си оставаме буболечки, макар и светулки в един заобикалящ ни по еднакъв начин свят.
Е, аз предпочитам да съм си буболечка и само от време на време да ми светва „дупето”, не си падам по блясъка и нямам жела ...