- Всеки, който може да гледа - каза една вечер Дърт Пън - може да гледа нещата такива, каквито изглеждат.
- Ахъм - потвърди събеседникът му с пълна уста.
- Но само наблюдателният, този, който може да вижда - продължи премъдрият - може да види нещата такива, каквито са.
- Хъм хъм - даде своя принос към разговора другият между две предъвквания.
- Умният пък може и да прави разлика между това, каквото изглежда и това, каквото е - днес Дърт Пън отново бе в стихията си.
- Ахъм... преглът... хъм - изказа се и събеседникът му.
- Мъдрият обаче - развиваше мисълта си премъдрият, - Освен че може да прави разлика между тях и знае кое какво е, знае и защо това, каквото е изглежда така, както изглежда.
- Хрус хрус... хъм... преглът... ахъм - каза другият.
- А ти, Но Щен Вълк - попита Дърт Пън - какъв искаш да си?
Вълкът се замисли за момент, колкото да преглътне преди да отговори:
- Щастлив - и после доволно се облиза.


- Какво е това? - попита Ко Та Рак, който най-нахално ровеше в едно от чекмеджетата на бюрото на Сянка.
- Хм... - изхъмка сянката. - Един спомен.
- Не е спомен - възрази котакът. - Някаква цигара е.
- Я да вида - каза Гар Ван, а след като я разгледа и помириса, обяви: - Това е Мери.
- Никога не съм пафкал Мери - обади се Но Щен Вълк от дивана.
- И аз - присъедини се към него Ко Та Рак. - Сянка, хайде да я изпушим!
...
"Аз съм уникален - чисто по котешки се ухили Ко. - Няма втори като мене."
"Всеки е уникален - мислеше в това време Гар Ван. - Нищо на този свят не се повтаря."
"Всички си приличаме - леко се усмихна Но Щен Вълк, - В стремежът си към щастие."
"Тази цигара ми беше за спомен - понамръщи се Сянка, но после се усмихна с мисълта: - Нищо, сега ще имам спомен за спомен..."