Изборът (втора част)
Дежурният полицай вкара арестувания в стаята. Следователят посочи стола.
- Сядай! Да продължим. Ще запалиш ли?
- Да, благодаря!- Борис запали цигара и заговори отново – Докъде бяхме стигнали? Аа, да, за Стела. Щом се хванах с нея, усетих по-различно отношение от страна на другите момчета. Разбирах ги. Имаше момичета за излизане, момичета за чукане - извинявам се, за секс, а тези като Стела спадаха към вторите.
- А тези, с които излизахте, с тях нямахте ли интимни отношения?
- Имахме. Но там бяха други нещата. Те бяха такива, с които можеше да се създаде семейство, деца. Другите бяха за отпускане на напрежението. Просто секс. Със Стела аз изведнъж преобърнах представите за това. Да, влюбих се в нея, постепенно това чувство се засилваше и прерастваше в обич. Не знаех как ще разреша този проблем, но се надявах да го направя.
- Защо проблем?
- Ами Стела работеше за шефа. Ако се оженехме, нямаше как да продължи да го прави. Това значеше загуба на пари за шефа. Единственият възможен вариант беше да я откупя, но тя струваше много пари. Такива, които аз нямах и не можех да имам. Можеше, но с цената на нещо друго.
- Убийство или...
- Да. Имаше от момчетата някои, които изпълняваха такива поръчки. За други хора, срещу заплащане. Естествено, само гадаехме кои са. Никой не го оповестяваше. След време на сцената се появи нова групировка, водена от някой си Светеца. Бивше ченге, от специалните. Изгонен от системата за вземане на подкупи и изнасяне на информация. Как не го бяха осъдили, не зная. Явно имаше солиден гръб. Влезе в играта брутално. Неговите хора атакуваха дори сред бял ден. Пребиваха конкуренцията, дори се стигна до убийства.
- Помня някои от тях.
- Мнозина просто изчезнаха. Избягаха или бяха убити. Шефът му предложи среща, но онзи отказа. „Защо да делим, когато всичко ще бъде мое”. – му отговорил. Тогава шефът разбра, че войната е неизбежна. Или те, или ние. Само че ние бяхме в бизнеса с проститутки, търговия по пазари, а те се намесваха и в дрогата, в търговията с оръжие. А за там трябват яки протекции. Случаен играч не влизаше.
- Разкажи ми за стрелбата по шефа ти.
- Шефът се прибираше от някаква среща. На едно от кръстовищата го засякоха и изрешетиха колата му с автомати. Как оцеля, просто не зная. Отърва се с уплах и множество рани. Тогава реши, че има два пътя за него. Да се откаже и изчезне или да елиминира Светеца. Обаче тези, които можеха да го направят(от нашите хора), липсваха. По гореспоменати причини. Шефът извика Янко. Той щеше да свърши задачата. Тогава предложих да отида и аз. Помолих го, ако се справим, да пусне Стела. Съгласи се. Все пак печелеше повече, ако елиминираме конкуренцията. От битака купихме военни униформи. Кой би се усъмнил в двама сержанти, разхождащи се по улицата. Така и стана, дори още по-лесно. Светеца не очакваше да бъде нападнат толкова отблизо и пред толкова хора. Янко го застреля с един изстрел. Вторият беше за сигурност. Аз стрелях, за да предизвикам паника. Охраната му се оказа на ниво. Професионалисти. Докато се изтегляхме, улучиха Янко. На място го оставиха. Аз успях да стигна до колата. Подкарах към края на София. Преследваха ме и полицията, и неговите хора. Щях да се измъкна, но завих за по-пряко по онази еднопосочна улица. И тогава изкочи бабата с детето... Набих спирачките и завих на дясно. Спряха ме паркираните коли... И белезниците на полицаите щракнаха. Това е всичко. Няма какво друго да кажа. Сега знам какво ме чака. Аз направих своя избор в живота. Единствено съжалявам за Стела. Обичам я! Не съм изпитвал чувства към никоя жена така, както към нея.
Борис запали нова цигара. Наведе главата, притисна я с ръце и заплака.
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички!!!
-
Финалът...Много завладяващ разказ.Надявам се, занапред да чета още такива от теб.Благодаря!
-
Браво!Увлекатело е разказано!Хареса ми прозиращата болка!Поздрав Ице!
-
Разбира се ,че не съм те забравила Ице
.Приятелите не се забравят!Винаги когато влизъм в сайта първо при теб се отбивам знам ,че ще има интересно четиво -
Благодаря на всички!!!
Стами, радвам се, че не ме забравяш!!!
Приятна вечер ви желая!!! -
Хареса ми разказа ти Ице и двете части са интересни.
Браво,поздрав!!! -
Винаги намирам реализъм в разказите ти, описан
различно, интересно и затова чета и ще чета, Христо!!!
Поздравления!!! -
Още една житейска история.На какво ли не е готов човек в името на Любовта?
Притежаваш талант да разказваш леко и увлекателно.А героите ти са навсякъде около нас.Обичам да те чета,макар понякога в сърцето ми да напира болката.
Поздравявам те !! -
Ех, Ице ...поне някой някого обича в тази тъжна история...Много ми хареса.с обич за теб.
-
Изчетох го. Хареса ми!!!
-
поздрав в утрото Ице!всичко е казано.
наистина си талант! -
Румене, объркването у Оги беше случайно. Визираше писателче. Не беше свързано с теб по никакъв начин. Аз написах, че сме говорили с теб и пак благодаря за хубавия разговор! Всеки си има право на своето виждане и когато нещата се казват конкретно, всичко е нормално.
Благодаря ти вчера за мнението!!! -
Ицо, извинявай ама Иванова ме е изпреварила...
Може да прозвучи като клише, но дори аматьор, ти си!!! добър разказвач!
Аз отивам да си посипя главата с пепел... -
Човешки разказ!
-
Благодаря ви!!!
Инче, много от своите разкази пиша, взимайки идеи от филми, преса, новини. От моите спомени. Да, може да се случи. Та тези времена бяха в близкото минало и ние сме свидетели на подобни истории.
Е, съжалявам, че не съм добър разказвач, но може пък някога да успея.
Спокойна нощ на всички!!! -
Всъщност аз се развеселих
В началото бях леко възмутена от проявата на абсолютно неуважение към авторите, коментирани от господина, но като се сетя за клиширания цитат на Айнщайн за вселената и глупостта и ми става забавно.
Ще се старая да не се впускам в спорове. Когато човек е ингониран...някак си спира да съществува. Когато прочета поне една критика докосваща се дори съвсем мъничко до критиката в истинския смисъл на думата, нямам нищо против да водя спор.
Лек ден, Христо и отново браво за интересния разказ -
Бианка, не се обиждам за нищо. Аз съм аматьор, както и много други. Не се срамувам да го призная. Но търся своето развитие, било сам, било с ваша помощ. Никога не съм се възгордявал и всеки го знае. Нека оставим човека на мира. В коментара си, в първата част на разказа, аз изказах едни съмнения. Те ме карат да се съмнявам в това дали са прочетени съответните произведения, не само моето. И от там за обективността на господина.
Креми, видях че и под други произведения е имало жарки емоции. Като изгорят ще остане пепел от нечии проблясъци. Тогава ще си посипем главите. -
Г-н, Критик, след като видях критиката към последното ми произведение се усмихнах - крайно време беше да чуя малко критика, но преглеждайки всичките ви коментари виждам, че сте решили да изкритикувате всички автори.
В критиката няма нищо лошо. Във вашата обаче има. Силните ви интелектуални напъни да бъдете "критик" са доста забавни и в същото време притеснителни имайки в предвид възрастта, която сте посочили в профила. Мога да Ви доведа 21 годишна девойка, която наистина е литературен консуматор, не само чете Джойс, но и го разбира и може да направи ясна, точна и уважителна критика към всяко едно произведение публикувано в "Откровения". И като "критик" трябва да знаете, че една критика не се състой в две прости изречения написани на елементарено ниво, със силна ирония и дори леко обидни нападки към авторите. Критиката също е уважение и един автор трябва да се третира с такова.
Разказът на Христо беше стилен - истински,интересен, реален и докосващ . Един от малкото разкази писани от автори-аматьори (без да се обиждаш, Христо), които наистина ми хареса.
"Най-висшата форма на реторика е мълчанието, особено когато речта ти не е мъдра" (арабска поговорка).
Г-н Критик - седнете и помислете над тези думи и следващият път когато решите да критикувате, напънете малко повече интелектуалните си струни - не боли.
Извинявам се, че трябваше да изпиша всичко това тук.
Извинявай, Христо. -
Ице, дай малко пепел и на мен!
-
Нели, ами като се замисля ние всички тук в сайта използваме клишета. Като се почне от имената ни, които се повтарят, така и от еднаквите думи, които използваме. А при един разказ е просто невъзможно. Посипвам си с пепел главата, направете го и всички вие.
Днес си говорих в скайпа с Румен Митов - Веселяк и той ми каза своето виждане, аз своето. Обменихме мисли, нормално и културно, за което съм му благодарен. Каза ми къде според него допускам грешки. Това е много ценно нещо. Да има диалог между авторите, да се видят гледните точки. И да се учим един от друг и си помагаме. Да няма подмятания и недомлъвки. А такъв тип "критици" просто няма как да приема. Видях как е подходил и под други произведения. Такъв вид мнение е равносилен на излишно превъзнасяне.
Но все пак му благодаря и на него!!! Така го е видял, така го е приел.
Благодаря и на всички останали посетили разказа ми!!! -
Хм...Ицо, от де тия клишета, бе, човече?!
И поне диалозите да бяха...достоверни...
п.с. Ама доброто си е...МНОГО ДОБРО!!! -
Изглежда правдиво и затова не се харесва на "професионалистите"!
-
Клиширано. Недостоверни диалози. Финал, написан около милиард пъти от милиони графомани.
Оценка: 1 от 10 -
Невероятно е !!!
-
Благодаря за комплиментите!!!
Всичко е въпрос на моментно състояние. Тогава се получава, независимо дали стих или разказ. Напоследък съм в потънал сякаш в дупка и трудно се получават нещата.
Весел ден на всички!!! -
Добър прозаик си!
Съвременен прочит на темата за любовта.
Поздравления!!! -
Поздравления!
Страхотна история... -
Е, застреля ме с този разказ! На място!!
-
Благодаря ви!!!
Радвам се, че ви хареса!!! Всъщност исках друго развитие, но така се получи!!! -
Ай стига бе, нямам думи! Ненормалное!!!!!!!!!!! Страхотно!!!
-
Изповед, крещяща от реализъм! Браво Ице, чудесно си се справил!!!
-
За Любовта ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хареса ми, много.
Поздрав и усмивка.