Малко след като му разрешиха да се къпе сам, го чуха да пее в банята. Имаше хубав глас, дълбок, силен въпреки крехкото телосложение и неочаквано обигран за възрастта. Пееше с прекъсвания, заедно с шумът от водата, защото се разсейваше от други мисли, типично по детски, но те, всички други в трапезарията се спогледаха, защото вече бяха разбрали, че в дома има талант. После той излезе с рус перчем и сапунена пяна по раменете, а те го погледнаха сякаш е съседско дете, влязло набързо да се изкъпе в тяхната баня. След това откритие родителите му, на всяко фамилно празненство или даже при банално гостуване, не пропускаха да се похвалят с него в разгара на вечерта „ Ела, Евлоги...изпей ни нещо“. Той пристъпваше, вече предолял срама от първите изяви, а майка му го посрещаше с наплюнчена длан, за да приглади бретонът му. Тогава Евлоги запяваше, а всички възкликваха с учудване и одобряваха дарбата му. Дните за семейството преминаваха в спокоен, ленив живот, без излишни харчове, но и без лишения ...