Невероятно тиха бе тази августовска утрин. Сякаш нямаше война, окопи и човешка кръв, попила в ненаситната паст на ширналото се поле. Довчера генералът мислеше, че светът свършва в прокълнатата 1917 година, а днес всичко му изглеждаше различно - спокойно и разумно, като разпукване на цвят, като ново начало.
Замислено закрачи край окопа, който войниците бяха приспособили в спалня за отминалата нощ. Разсеяно усети нечии стъпки зад гърба си. Кореспондентът на щаба на армията – Попов, също бе станал да се поразтъпче. Генерал Денев бе с двадесетина години по-възрастен от Попов, но това не пречеше на приятелството помежду им. А то имаше дълбоки корени. Семейството на генерала отдавна поддържаше дружески отношения с родителите на младия Попов. След като войната започна, приятелството между Денев и младежа се затвърди. Двамата, така да се каже, станаха и колеги. Е, единият бе подчинен на другия, но генералът чувстваше кореспондента толкова близък, почти като роден син и най-важното – имаше му п ...