- Как се казваш, синко? – пасторът ме гледаше някак странно от другата страна на преградата в изповедалнята.
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв грях тежи на душата ти? – зачудих се как да обясня на отчето, че не ме терзае самият грях, а това, че ми хареса да го извърша. Замълчах за малко. Чудех се какво и как да му кажа. Той дали ще ме разбере, ако му кажа истината, дали ще ми прости... Реших, че е безсмислено да лъжа. Все пак бях дошъл да получа прошка, а не да трупам нови грехове. Промених първоначалния си план и вместо това споделих бруталната истина. Предадох спасението на душата си на отчето:
- Преди няколко дни убих една жена. Тя беше толкова красива, че трябваше да я имам, но нещата се объркаха... Аз не съзнавах какво правя. Отче, това, че я убих, не ме притеснява. Притеснява ме това, че ми хареса да я убия! Полицията не ме ...