И  се заредиха монотонните дни...

                 Сутришен тоалет,.. дежурната усмивка-маска,... вземане и докарване на децата,.. извънкласни занимания с тях,...щуране из къщи като муха без глава...сън...и отново същото...

Е , веселите моменти бяха пак виждането ми с Мишел,.. макар и краткотрайно, с обещаващи усмивки

Набрахме отново кураж, и докато децата си израеха из парка,ние бърборихме на гръцко-френски,.. седнали като някои пастори на 4-5 педи разстояние един от друг,.. да не би случайно панталоните ни да се допрат и да се измачкат...

Беше й интересно от къде зная френски език

- Ами баба беше учителка по френски и беше много строга с мен,.. още помня .. Бон жур камарад професьор,.. когато тя ми каже '' Бон жур...'' - засмях се аз

- О не, не е само това, говориш даже много добре,.. ясно , а не замъгляш фразите...А ти ходил ли си в Париж,.. аз живея там...

- Да,, два пъти, но на екскурзии,.. веднъж с баба на нещо като разменно българо-френско училище , а после като завърших гимназия,... Даже съм се возил на корабче по Сена,но не съм се изкачвал на Айфеловата кула, нито съм влизал в Нотр Дам... Огромен град ми се стори...

- Да, огромен е... Живея в апартамент в Парих, но отскачам в едно село по течението на Сена при родителите си...А тук нали ти споменах исках да видя, да осетя атмосферата на древна Гърция,....Елада, както й казват.. на науча гръцкия език  на живо, а не както го знаех на книги и факултативно,... В Института дойде обява, че гръцко семейство търси жена да преподава френски език и математика на две момиченца, които учат в Американско училище...

Даа, отговарях на всички условия и дойдох...От начало всичко беше ОК,.. после станах като домашна прислужница,... дъщеря ми се смееше и все казваше напускай и се прибирай, имаш си хубава работа в Института и без дисертацията си ще минеш...

Но, устоявам за сега... А ти, Пиер

- Аз пък си оставих хубавата работа в една фирма и се грижа за тези момчета,...Родителите им са в

Брюксел или Страсбург ли, и ги подготвям езиково и за живота, както се казва...Ангажиран съм цяла седмица, водя ги на тренировки, езикови курсове или ги занимавам. Живеят тук с баба си... Аз почивам в събота след обяд и неделя,.. А ти кога почиваш ..

- А аз само в неделя от 8 до 20 часа...Тогава ходя из Атина, снимам,... или ще се свра в някое кафене на топло. Ходя по музеи,.. някоя брошура или книги разглеждам... Не познавам никого , нямам контакти...-  тихичко сподели тя

- Е добре, можем да скитаме заедно ако искаш,.. и аз нямам особенни познати и по-вечето време съм сам, а лятото ходя на плаж от сутрин до вечер..

              Започнахме да излизаме,... заедно обикаляхме из Монастираки, Запио,..  смяната на караула пред   Парламента...Тя се учудваше на някои сгради или дюкянчета,.. неща с които бях свикнал и не ми правеха впечатление,.. разказваше за Париж с носталгия...

 - А ти, защо нито веднъж не си ме поканил у вас в къщи,.. имаш жена  ли тук, или друга тайна

- Не ми е удобно,.. една излишна приказка, примерно да те поканя в къщи и може да развали магията,..и до тук

- Не се безпокой за това - през смях рече тя и ме потупа по рамо - Ти само опитай

- А иначе няма нищо за криене...Няма жена... бях семеен преди много време, но жена ми катастрофира и отгледах сам сина си,... сега завършва магистратура в Англия...

            Пак изкочиха ония мрачни спомени....

            След всичко онова с Мима, запознах се с интелигентна на пръв поглед жена с едно момче. Тъкмо партия за мен,...излизахме четеримата, беше ни приятно,.. никой не подозираше, че децата не са  братя,... а  са просто деща,.. а ние семейсто.

- Можем да се оженим, ми бе споменала веднъж, но не искам да имаме по-вече  деца,преродено...

Имам си дете, искам него да осигуря,.. да му дам добро образование,...да не го лишавам от нищо..

Добре, но ти правиш сметка само за твоето дете,.. а за моето...или давай да изгледаме твоето,.. а другото....и защо да нямаме и наше дете, има за всички...

Какво да й обяснявам...просто й казах, че няма смисъл да си губим времето взаимно...

           А другата, Ели,... какво за нея... Разведена и тя, защото дълго време нямали деца,.. открили й запушване на някаква тръба, а не искала операция, уж нямало гаранция...

Е добре, един кахър по-малко,.. няма да се пазим и да отмята в календарчето си...

Стаменчо я хареса, ...общителна, духовита,... но опита се той да я хване за ръка, тя нещо се почеше, оправя косата, или...се прави на разсеяна .

Детските му очички я гледаха неразбиращо...

Ами добре, но само секса можеше ли да компнсира всичко това,...ще свикне Ели, иска време...

Имахме доста  отпуска и бяхме планирали 15 дни на вилата на язовира и 15 дни на море..

Радост голяма,.. пълна свобода, риболов, разходки из природата,...

Нещо се бях заработил зад вилата и дочувам

- Лельо Ели,...Ели,гладен съм... Елиии, гладен съм, ще ми дадеш ли да ям - гласчето на малкия

Погледнах скришом,... Ели седи безчувствено на стола, разгръща списание, а Стаменчо подсмърча около нея,... и настоятелно

- Ели, гладен съм..

- Като си гладен, ей там в шкафа има за ядене...Каквото ти се яде взимай и яж,.. в шкафа е - троснато му отговори тя - Гладен бил...

На  малкия сякаш гладът поотмина и се заигра из двора...

Погеднах отново към Ели, все още разлистваше списанието,... може да си добра любовница за мен, но аз искам синът ми да има добра майка...

- Има ли гладниии ..- провикнах се все още скрит

- Имаа,..аз,.. аз съм гладен...

- Гладен, ама няма ягоди,.. ходих за ягоди... Хайде измий ръцете и сядай до Ели,.. ей сега ще ви донеса нещо за закуска...- през смях казах

След няколко минути сложих закуската, накакъв сок...

Погледнах ръцете си,...я, нищо им няма а приготвих закуска за тримата.

Вечерта излезе хладен ветрец,...Ели загърната в някаква жилетка, Стаменчо се опита да седне в скута й, да се гушне на топличко,.. само дето не го изгони като просяк.. Натъжих се...

- Стана хладничко ли,.. елате, елате с Ели да ви гушна и да ви стопля - пророних тихичко

Малкият се гушна в мен и от топлинката заспа...

- Ох да ида да взема якенце или одеало да го покрия,.. да не настине ..- смотулевих

Ели се загърна зиморничево в жилетката си...

Сложих малкия в леглото и с дрехите легнах до него...

А на сутринта имитирах разговор по  мобилния...

- Трябва да се прибираме за няколко дни,...изникна проблем в работата... Тъкмо ще имаме по-вече време да се приготвим за морето...

             Наистина, мен не ми трябва вярна  или невярна любовница, на която да се старая да задоволя капризите ,  а грижовна и обичлива майка на сина ми...

По-вече не я потърсих...

Дочух да говори, че не можела да приеме чуждо дете и да се грижи и обича като свое....

- Петро,.. Пиер,добре ли  си  - сякаш в просъница чух гласът на Мишел - Какво ти е

- Нищо, нищо Мишел,...да не би нещо да е от храната или кафето - заоправдавах се

И за достоверност, че нищо ми няма се усмихнах широко и весело подскочих сред всеобщ смях

- Мишел,..ти каза дъщерята,...имаш дъщеря ли..

- Да Пиер,.. дъщеря, завършва Сорбона,.. добро и ученолюбиво дете ,.. добре, че и тя не се подхлъзна като баща си, а си гледа науките...Баща й хлътна и се влюби в асистентката си,... е вярно, по-млада е,.. но дали ще го обича, или обича само известността му,... не ми и трябва.

Ами разведохме се и младоженците заминаха за Квебек,... там преподавал в някакъв университет,...Но, не поддържам връзки с него или някаква кореспонденция,.. дъщеря ми също.

Е, трудно е навсякъде сама , но се свиква....

             А неделите идваха и си отиваха...

Като малки деца ги чакахме, защото бяхме сами и близо един до друг,  и забравили за работата...

Обикновенно я чаках с колата под тяхната къща, тя нарамила чанта, фотоапарат и подтичваше към колата. После пресечка  по-надолу пийвахме кафе и къде ще ходим в неделния ден....

- Днес къде не сме ходили Пиер,... на езерото Воулагмени или Тисио...

- Мишел, да пийнем кафето и да видим какво ще е времето,...нещо не ми харесва за разходка, виж ръми а може и да завали по-силно...Знаеш ли, днес не е за разходки и снимки... Нали все казваш , че не те каня в къщи...заповядай или размисли и те е страх...

- А ти,...  не  се ли страхуваш - закачливо попита тя...

- Да си призная, доста ме е страх, но ще рискувам...

            Пристигнахме,.. тя приготви фотоапарата си за снимки

- За пръв път влизам в къща,.. двор различен от нашия,... мога да снимам нали....

Кимнах утвърдително с глава...Щракаше цитрусовите дървета натежали от плод, някои разцъфнали рози и мушката,.. къщата от няколко ъгъла.

- Ако нещо е разхвърлено из къщи, няма да снимаш, после целият Интернет да ми се смее и да ме показват на познати   - шеговито й казах

Разглеждаше с интерес вътре,.. добре, че наистина нямаше разхвърлени гащета и чорапи...

- О,Пиер имаш и пиано,.. свириш  ли,.. а при момичетата няма пиано...Интересни картини,..

А това тук си в Лондон, БигБенда нали,.. о, и Окото...Интересуваш се и от философия ли...

Браво, харесва ми всичко тук,... Изненадана съм... Продължаваме ли разходката...

            Дали наистина къщата ми бе хубава, или етикецията го изискваше да се възхищава...

- А това какво е,.. пише '' ШОУ РУМ '',,- засмя се тя пред вратата

- Ами тука си почивам,.. да го наречем ателие или работилница,... или всичко за забавление...

Влизай бързо и затваряй вратата някой дух да не избяга - избухнах в смях - Ето това са макети на кораби, които сглобявам когато съм ядосан,.. а това е стативът с вечно  недовършените рисунки,..

А сега малко цвето музика,.. шарени графични  рисунки,... мултимедията ми в малък  размер,

е вече доста морално остаряла...

            Очите й бяха широко отворени и попиваха всичко наоколо...

следва продължение