И се заредиха монотонните дни...
Сутришен тоалет,.. дежурната усмивка-маска,... вземане и докарване на децата,.. извънкласни занимания с тях,...щуране из къщи като муха без глава...сън...и отново същото...
Е , веселите моменти бяха пак виждането ми с Мишел,.. макар и краткотрайно, с обещаващи усмивки
Набрахме отново кураж, и докато децата си израеха из парка,ние бърборихме на гръцко-френски,.. седнали като някои пастори на 4-5 педи разстояние един от друг,.. да не би случайно панталоните ни да се допрат и да се измачкат...
Беше й интересно от къде зная френски език
- Ами баба беше учителка по френски и беше много строга с мен,.. още помня .. Бон жур камарад професьор,.. когато тя ми каже '' Бон жур...'' - засмях се аз
- О не, не е само това, говориш даже много добре,.. ясно , а не замъгляш фразите...А ти ходил ли си в Париж,.. аз живея там...
- Да,, два пъти, но на екскурзии,.. веднъж с баба на нещо като разменно българо-френско училище , а после като завърших гимназия,... Даже съм се ...