Френът на трамвая изскърца. През запотеното предно стъкло Иван съзираше пробягващите фигури на минувачите. Всеки сгърнат в тъмното си палто, вдигнал високо яката си, без да забелязва наближаващата мотриса. Незнайно защо в душата на този млад мъж се прокрадваше някаква тревога. Събуди се много рано и вместо да се обърне и да заспи преди да иззвъни будилника, взе дебелата книга от нощното си шкафче и се зачете. Смееше се вътрешно на нелепата ситуация- ватман, четящ философски трактат. Заветната му мечта да учи философия пропадна отдавна, още когато бе съвсем млад и пълен с надежди. Сега предпочиташе да взима първа смяна, да излиза рано с трамвая и да гледа пъстротата от пробягващи картини покрай него. Често се отнасяше в други мисли и чуваше в съзнанието си онази тъжна цигулка на просяка от ъгъла на булеварда.
Тази сутрин по нищо не се различаваше от обичайните, които му се случваха. С педантична точност включи светлините, компресора, издърпа дръжката на пантографа и се подготви за обича ...