Аз съм Зейна, синеока брюнетка на двайсет и четири години, хубавка, (каквото и означава името ми), студентка в последния курс по арабистика. Тази вечер трябва да взема най-важното решение в живота ми.
Но да карам поред.
През 1990 година, когато в Ливан починала баба Карима, дядо Басем решил да направи промяна в живота си, за да се опита да се справи някак с мъката от загубата на любимата му жена, стегнал куфарите с багажа и с двайсегодишния му син Джалил дошли в София. Дядо изтеглил заем, като добър търговец и разумен човек той купил двуетажна къща на кьоше и на южната страна на улицата, защото локацията винаги е важна. Живеели на втория етаж, а на първия отворили магазин за екзотични арабски и средиземноморски подправки и сладкиши, които поръчвали в Ливан, а татко с камионче прекарвал от летището до магазина. Работели усърдно сутрин отрано до късно вечерта и търговията потръгнала.
Пет години по-късно баща ми, така да се каже, надградил. Изтеглил заем и с него, а и със спечелените дото ...