7.08.2019 г., 1:32 ч.  

 Калъф за трупове 

  Проза » Разкази
849 3 14
Произведение от няколко части
5 мин за четене
В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа, положен в бял, плетен найлонов калъф сега се виждаше само главата. Беше мъж на около 60 години, русоляв с рижави вежди и неестествено издадена долна синя устна. Ципът на калъфа беше откопчен до врата му, а надолу пътникът беше гол. Санитарят – дребен, хърбав мъж с жилести ръце и топчест нос, хвърли разсеян поглед на русолявия, преди да плъзне ципа до горе и изведнъж се сети, че трябва да мине да си вземе бира преди да се прибере. Реши да я комбинира с кренвирш и докато налучкваше годината, натискайки копчетата на дисплея на хладилника, дребното човече избута количката до камерата, отвори вратата и намести носилката на релсата. Колелцата щракнаха, чу се плъзгащ звук, ритмично тракане, носилката се засили, а вратата се затвори.
Тракането му звучеше като, че ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Силвия Илиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??