КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето е болно, не иска да яде. Чудя се какво да правя! Кирето поклати съчувствено глава и отмина, макар че не бързаше да отиде в гората. "Работата не е заек, та да избяга. Ще мина край казана, може някой да ме почерпи."
Там завари пазача на стопанския двор със сина си. Те закус­ваха. До тях, в калайдисаните менци чучурижеше тънка струйка пар­лива течност. Поздрави ги и те тогава го забелязаха.
- Ела да опиташ! - покани го бай Тодор. - Слабичка из­лиза, но каквато е.
- Аз вече пих, ама за твой хатър, ще я опитам. Снощи отидох в мазето, наточих от бурето със залежало вино, пийнах, хвърлих един горещ душ в банята, пуснах телевизора, пуснах си филм по видеото и легнах на дивана да гледам, а съм заспа ...