1.10.2009 г., 12:07 ч.

Клетвата 

  Проза » Разкази
826 0 4
8 мин за четене
- Батее! Бате! - пищеше тя отвътре. Хвърли брадвата и се втурна в къщата.
- Мишка! - сочеше неопределено ъглите, застанала гола-голеничка,
с цялата си предизвикателна хубост, в коритото, по средата на стаята. Напращяло от щения,тялото ù, настръхнало и греховно примамливо, незакрито от нищо, изложено, като на показ, а пяната по него за съблазън, викаше: "Вземи ме"
- Море, мишки тук няма, а ти се намятай с нещо, щом ме викаш!
Когато старата се помина, година след баща му, преди да склопи очи му заръча:
- И да опазиш брат си!
Даде клетва, та си замина спокойно майка му, събраха се на оня свят. И оттук насетне, първата му грижа бе Стефан. И го гледаше като за баща и майка. Растеше малкият, като цвете отгледан, училище завърши, казарма. Реши да се задоми, момиче си доведе отдалеч, някакво селце оттатък планината. И сватбица им спретна, над сто души дойдоха, като циганите три денонощия гърмя музиката. Като утихна гълчавата, колко живяха, месец ли, два ли, дойде при него една вечер, приседна: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Всички права запазени

Предложения
: ??:??