КОГАТО ПОЛУДЯВАШ
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка.
Мисли:
Оф, да се завия малко повече, така ми е студено... Как само се е усмърдяло това одеяло, направо ми се гади. Ега ти възглавницата!
Писна ми от тия гласове, стъпки в коридора. И тоя асансьор... Ама защо асансьора преди малко спря на седмия етаж, при положение, че натиснах осмия бутон? Странно.
Пауза (вътрешно безмълвие, студено безсмислено безмълвие).
Мисли:
Луната отново е кръгла до болка, как само наднича отвисоко през прозореца и ме гледа... Не й ли е студено? Боже, това как ми хрумна?...
... не, едва ли й е студено. Глей само как се е сгушила в периферията на тоя облак, кара периферията от тази страна да свети, от другите страни периферията на облака е почти тъмна, само контурите проблясват мътно и... ууу!, зловещо! ...