Когато вали
Отскоро имам блог. Направих го, защото ми се иска да споделя мнението си с повече хора и да получа техните коментари. Естествено, мечтая си да имам група от фенове, които с нетърпение да чакат всеки следващ постинг. Това, а също и тръпката да споделям лични работи с непознати хора ме карат да пиша с хъс. С настървение да чакам злобните коментари и да ги опровергавам. Повярвайте, такива има много. Убедил съм се, българите са груби хора, които ако не успеят да те обидят с друго те наричат педерас.
В онзи следобед усетих, че не всички са толкова прости. Беше се появил един прозорлив. Както другите, той не пишеше по темата. За разлика от тях, успя да ме разстрои. Твърдеше, че съм се изчерпал и пиша все за едни и същи неща, без да стигам до някакви изводи. Дадох си сметка, че има право. Половината ми публикации бяха за това колко противни са хората от моето обкръжение, а останалите се отнасяха за моята бивша. Нея най-вече ненавиждам.
В един момент осъзнах, че цялата тази агресия ...