31.01.2016 г., 17:49 ч.

Конспект на любов зад спуснати щори 

  Проза » Разкази
502 0 0
9 мин за четене
КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. После се оправих и си помислих, че за някого този човек вероятно е добър. Както за амбициозния лекар нелечимата болест е интересна и всъщност занимателна и по някакъв начин добра.
Пролет, именно тя, го наричаше добър. Пренебрегввал я, обиждал я, не й обръщал внимание, изчезнал, когато забременяла, после й звъннал и я попитал „Какво стана?“, сякаш е чул отнякъде, че нероденото дете се е разболяло, накратко – Павел бил свестен човек. Умен, съсредоточен, обличал се с вкус, при това с дрехи, имал хубави маниери и понякога, но не твърде често, правел уместни комплименти, които се харесвали.
- Аз ще бъда мъжът, който те е гледал най-много – казал й веднъж, за да скрие, че е мозъчно сляп. Тя го при ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??