8.07.2016 г., 7:42 ч.  

Краткият полет на Чайката 

  Проза » Разкази
1091 1 14
3 мин за четене
„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамене. Как се казва не знам, една сутрин го видях да наблюдава полета на чайките над близките скали. Лицето му беше станало меко, бръчките сякаш бяха изчезнали, погледът му изглеждаше замечтан, тогава го кръстих Чайката. По цял ден обикаляше по горещия пясък, за да раздава билетчета на всички, които търсеха сянка под цветните, леко избелели чадъри, бързайки да се излегнат на добре почистените от него пластмасови шезлонги. Вече толкова години идвам тук, а не съм го виждал да разговаря с плажуващите извън служебните си задължения. Дори вечер около него не съм забелязал нито жена, нито деца, пиейки бира на една и съща малка маса в градинския ресторант, до сами плажа. Странна птица, наистина.
Минала ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1167 
Предложения
: ??:??