Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дума, критикар, де, те са я измислили, тия – вечно сърдитите. Защото правилната дума е „критика”, ама не, на тях не им отърва, не им звучи достатъчно обидно за мъдър човек като мен, който единствено иска да направи света около себе си малко по-съвършен, посочвайки кривините с цел ликвидирането им.
Аз иначе не съм конфликтна личност, макар недоброжелатели да са ме нарочили точно за такава, хрисим човек съм, на мравката път правя, дето има една дума. Само че от малък още имам някаква непоносимост към хорските недостатъци, и като си помисля, май това качество ми е вродено. Защото имам сведения, че съм го проявявал откак съм почнал да говоря, а много вероятно и да е отпреди това, но да не са ме раз ...