Селската кръчма „Европейска среща”, именувана така от собственика ѝ – бившия дългогодишен кмет на селото - в чест на приемането на страната ни в Европейския съюз, се тресеше в очакване на обичайното за това време на годината сбиване между наши и чужди. Междувременно в нея си течеше обичайната подготовка за посрещане на клиентите.
Бай Тодор, понастоящем кръчмар, но всички в селото все още си го наричаха „кмета”, ринеше с пластмасова лопата една пътечка в снега от тротоара до входната врата. Малък Сечко си беше свършил добре работата и селото бе завито с 60-сантиметрова бяла покривка от пухкав снежец. Въздухът беше свеж, миришеше на зима, всичко в селото беше притихнало. Хората се бяха изпокрили по къщите, очаквайки поредния „оранжев код за опасно ниски температури” да им се стовари на главите, само някое и друго изпосталяло куче се мяркаше по белите улици. Кметшата, пардон – кръчмарката – леля Кина, забърсваше чашите и ги нареждаше на рафтовете. В помещението за клиенти бумтеше стара чу ...