4 мин за четене
Крупие съм в Казиното на живота. При нас идват най-щастливите. Погубените. Трябва да опустошиш душата си, за да откриеш сред дюните на духа истините, които е късно вече да пропилееш, а рано да приемеш. Вятърът си играе с тях, разпилява ги около теб. Миражите тук не те заблуждават, те са забавление. Не е на ниво, не разкарва висналата скука. Но като я споменах, нея – скуката, тя сама за себе си е развлечение. Гъделичка приятно. Напомня ти, че си толкова пораснал, че онова, което радва приличащото на шестгодишно сладурче човечество, теб отегчава. Защото си голям, но не гледаш на порастването си сериозно. Дърт и скапан си, цитирам те. Такъв си, но ти се харесваш. Със скуката му? – духовната, с отегчението. Раменете ти са малко артистично виснали. Не че си безсилен, но така ти харесва да изглеждаш, макар да няма кой да те види. И краката ти се влачат, ей тъй, за да вдигат облачета. Преизпълнен си със сила, макар и всеки момент смъртта може да настъпи, че не си пил дълго вода. Нещо друго те ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация