Минаха няколко седмици. Изля се много дъжд. Съобщиха за наводнения. Пътищата станаха хлъзгави, катастрофите се увеличиха, автобусите закъсняваха; човешкият свят започна да нервничи.
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. Просто нищо не можеш да направиш – ядосваш се, студено ти е, мокро е навсякъде, дрехите ти тежат, носиш чадър, обувките пропускат, а ти си безсилен. Съобразяваш се по принуда. Това положение е почти нетърпимо за някои. Затова се вбесяват. Когато влизаше в барчето, за да изпие вечната си чаша портокалов сок, вниматело наблюдаваше посетителите. Беше му интересно. Едни ругаеха, други бяха по-смирени, обикновени пияници, трети изглеждаха прекалено самоуверени, за да си признаят, че единственото нещо, което може да ги сгрее, е алкохолът. Сервитьорът получаваше редовно бакшиша си и беше старателен. Радваше се, че престижният му клиент винаги е сам – обичаше мъже с привлекателно мълчание, което нос ...