2 мин за четене
Скъпа, каза той, ще взема да направя едни кюфтета за гостите. Какво да му мислим – кюфтета, бира, залязващо слънце, ние на люлката върху терасата…
Кюфтета ли? – вдигна вежди тя – Хм… Може. Само да са нормални…
Какво значи „нормални“? – учуди се той не за първи път и пое по очертания познат коловоз – Нашенските кюфтета са си нормални балкански кюфтета…
Да, бе – каза тя – Нормални… Ще сложиш лук, ще добавиш някакви подправки…
Е, че как нашенско кюфте или кебапче без лук? – за пореден път се изненада той – Лукът е основата, каймата е базата за оформянето…
Основа, база – започна да вдига пара тя – Направи нормални кюфтета, от каймата, дето ще ти я избера в магазина…
Оппа… - веждите му се събраха в Източен фронт – Че то тогава няма да са кюфтета, а пържена кайма…
Какво ще са, аз ще кажа – носът й опря тавана – Искам нормално ядене! Никакви подправки, лук, остава само… Ти и моркови ли ще добавиш?
Не само – каза ледено той – Каквото трябва, за да ухае кюфтето. Аромат! Не пълнеж за корема…
Кол ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация