27.06.2010 г., 23:22 ч.

Към истината 

  Проза » Разкази
732 0 2
3 мин за четене
КЪМ ИСТИНАТА
Художникът Йоргов безцелно крачеше по оживената улица, чужд на царящата около него суета. Цял живот бе бързал за някъде, цял живот бе преследвал химерите на щастието и мечтите си, за да разбере един ден, че те са неуловими. Сега искаше да не прави нищо и да си почива. А дали това не беше неговата нова химера? Предстоеше да разбере.
Забързана по вечния си път, реката шумеше в ниското с буйните си води и мамеше погледа му с блясъка на отразеното слънце в малките вълнички. Надвеси се от перилата на моста да я погледа. Много пъти се бе опитвал да я нарисува и все не оставаше доволен, макар че ценителите на живописта харесваха работите му и понякога ги купуваха. Можеше ли да прикове в един миг вечно движещата се материя с илюзията, създавана от багрите? Не, животът е неуловим като отлитащото време, като изтичащата вода в реката.
На другия край на моста видя мъж на неговите години да рисува. Погледна с безразличие платното. Картината не му хареса. "Вяла, твърде бездарна работа - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Предложения
: ??:??