Уханието на скара, усещащо се сигурно и в съседните села, се стеле като мъглица над гълчавата и тарапанатa, събирайки мухи, кучета и полуголи, мърляви хлапета с балони, свирки и пиратки. Картината завършва с Екстра Нина на макс. И отгоре над това шарено многообразие от породи, полове, вкусове и дребни житейски радости и неволи, е виснало огромното, раздразнено от отиващото си лято слънце, което в стремежа си да спре времевия поток, излива яда си, като изпича с необикновено усърдие всичко живо отдолу.
Тъпчат излисялата трева стотици нозе, вдигат облаци прах — все едно табуни диви коне препускат по изгорялата земя, носят се в нажежения въздух викове, писъци, смехове и закачки, трополят раздрънкано буталата на дизеловия двигател на Виенското колело. Жонглира фокусник на кокили, някой подлага крак, срива се горкият човечец от два метра, заравя клоунското си лице в пепелта, реве от болка под избухналия от всички страни смях, превива се.
Преминава театрална самодейна група, в костюми. Води г ...