***
Антон и Мария излязоха от малката улица и достигнаха до края на квартала. Къщата беше малко по-нагоре, в началото на огромна поляна. Дворът й беше голям, но запустял и кален, имаше телена мрежа в лошо състояние, а дворната врата беше полуръждясала. Самата къща бе на два етажа, без тераси, сива на цвят и със стара мазилка. Покривът й бе скосен, с потъмнели от времето керемиди.
- Изглежда гадна - констатира Мария.
- Може вътре да е добре. А и цял етаж да ползваме за сто и петдесет лева си е готино.
- На края на Горубляне, на хиляди километри от автобусната спирка.
- Ако не ни харесва, ще откажем. Няма проблем.
- Ето, излиза някой - Антон посочи към двора на къщата.
Към тях идваха слаб и висок младеж с дълга сплъстена коса и възрастна слаба жена с бледа кожа и черна забрадка на главата си.
- Здравейте. Сигурно вие сте Антон и... Мария, нали така беше? - попита младежът. Жената до него стоеше безмълвна и ги гледаше строго.
- Да, ние сме.
- Така. Последвайте ни - той им махна с ръка да ...