Първите съмнения, че е възможно Лидия някога да му изневери навестиха Нино една привечер през зимата. Той разпозна превъртането на ключа отвън и се зарадва, че те се завръщат у дома, така скоро след ранното смрачаване. Вече знаеше как жена му ще нареди на детето да влезе в банята с глас, който не търпи възражения, после чу стъпките от изкачването ѝ по вътрешната стълба, предугади застояването ѝ за миг на последното стъпало и вдигна глава точно, за да я види как достига до дивана с няколко крачки и се отпуска върху възглавниците, като катерач, който е достигнал върха. Той преглеждаше чертежи на масата в своя си кът на мансардата, която осветяваха с настолна лампа, защото въпреки очилата вече недовиждаше детайлите. Прекъсна заниманията си, свали очилата и се обърна към дивана и любимата си жена, озадачен, че в тази банална вечер, в която дори не валеше дъжд, тя не бе пристъпила към него, за да го целуне. Тогава го видя. Онзи вид, който Лидия придобиваше веднага след като са правили любов ...