Не спа и тази нощ - дали от умората, дали от трепета, че днес е ден за сеитба. Беше събирала семена, като ги отделяше в хартиики, които надписваше кое какво е и времето, в което трябваше да ги посее.
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на раменете си и излезе навън с чашата и запалена цигара. Седна на прага и впери поглед в бонбонените очи на изгрева. Още малко и иззад хребета ще се покажат трепкащите лъчи на слънцето. Лазура обичаше да гледа как се ражда денят и как миг след това, като блестяща корона, се показваше слънцето. В тези мигове на посрещане очите ù блестяха от радост, навярно защото всяко утро, носейки в дланите си деня, ù разкриваше колко е хубав животът, колко е чуден, прекрасен.
Беше се разболяла тежко от мозъчен инфаркт преди четири години, тогава се научи да обича живота, да му се радва. Никога няма да забрави, когато се събуди и лъчите обляха болничната стая, и радоста, че я има в този труден, понякога скапан, ...