Слънчевите лъчи си проправяха път през процепа на спуснатите завеси и галеха нежно лицето на Вероника. Тя бавно отвори очи. Изправи се, но мъжка ръка нежно я дръпна обратно.
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толкова нервна те обичам още повече.
Той се усмихна и я целуна по челото. Красиви бели зъби грейнаха в прекрасна усмивка. Тъмната му кожа подчертаваше перлената усмивка.
След двадесет минути те вече бяха в автобуса по път за работа. Вероника беше на касата, а Вальо на скарата в заведение от голяма верига за бързо хранене. Между клиентите Вероника намираше секунда, за да се обърне към своя приятел с усмивка. Той също се усмихваше, винаги топло и мило. Тя знаеше, че той я обича силно, но самата мисъл за тази тайна любов я убиваше бавно. Вече няколко месеца подред те се срещаха тайно от всички в неговата квартира. Вероника бе много влюбена във Валентин, той я караше да се чувства кралица......но осъ ...