И днес, както всяка сутрин включих компютъра, за да мога докато си пия кафето да проверя съобщенията си в мрежата. Влизам в Мрежата и първото, което чета е -
Музата ми, преди дни поиска отпуска.
Няма как, ще трябва да я пусна.
Като причина изтъкна Великите пости,
била понапълняла, изглеждала отпусната.
Ще ходи на фитнес, в гората ще тича,
ще хапва салати и лека храна,
на Анджелина Джоли иска да заприлича
и да свали десетина кила.
- Дааа, - казах си – колега, и ти си го закъсал като мен. Тя и моята муза поиска преди дни отпуска. Пуснах я, как да я задържа? Ми то муза, можеш ли да я вържеш, а и я... разбирам, близо година е неотлъчно до мен и шепти ли, шепти... То за това съм продуктивна в римите, че не е спряла да ги реди. Ама струват ли, или не... това е друг въпрос. Стихосбирка май няма да издадем, известна няма да стана, ама на, изливам си душата в Нета. И ми е добре. Някои дори харесват писанията ми.
Всъщност като се замисля, аз май не Муза имам, а Муз. Защо си мисля така ли? Как да ...