- Не мога да повярвам! Това беше... жестоко, брутално! - възкликна Дарина.
Кристиян се обърна към нея:
- Остават още четирима. Съжалявам, но просто така трябва да бъде. Те сами го избраха.
Неумолимостта в погледа му говореше повече от ясно. Момичето погледна към литературния герой - неговият поглед беше същият. Дарина не намери какво повече да каже и не след дълго Кристиян се обърна отново към компютъра и написа:
Александър
Александър се събуди, подобно на Николай, на пода в средата на класна стая, в която този път нямаше чинове. Изправи се и се огледа.
След което разшири очи от изннада и шок, защото отвсякъде го бяха обградили Кристияновци, държащи бухалки. Всички те бяха наредени в кръг и го гледаха безизразно. След това чу и гласа на Кристиян, но никой от тях не беше отворил уста.
- Здравей, Алек. Искам да поиграем на една игра. Аналогична е на пияния морков. Таванът над главата ти представлява мястото, където ти ще изчезнеш, което ще те всмуче и ще забравиш, че някога си съществува ...