Горещината наоколо беше почти непоносима, а лекият ветрец само дразнеше със заядливото си напомняне, че няма намерение да прогони задуха. Сякаш животът беше спрял - на улицата не се забелязваше движение. Никакви хора, никакви коли, никакви звуци, нищо. Дори в детската градина отсреща, децата се бяха утешили, уморени преждевременно от жегата, намерили прохлада в сенчестите, цветни стаи. Чуваше се жуженето на насекоми и песента на птички, а уханието на липов цвят изпълваше въздуха като вълшебно лекарство за забрава. Целият свят чакаше свечеряването, което щеше да даде живот, да донесе прохлада и да приветства хората за началото на едно по-нормално съществувание.
Противно на тези очаквания, спасението дойде много по-рано. Когато първите капки дъжд се докоснаха до горещата земя, изсъхнаха и изчезнаха, сякаш никога не са били там. И сигурно никой не би ги усетил, ако дъждът не се беше засилил, небето не се беше раздрало от светкавици и облаците не бяха скрили слънцето. Сякаш някой спусна за ...