Те живееха в две отделни саксии на един и същи, слънчев балкон. Не се познаваха, дори не подозираха за съществуването на другия. Бяха отделени от кипри, разноцветни стръкове мушкато; приветливи, висящи петунии; няколко овални кактуса и оранжево искрящи „камшици”.
Той беше засаден доста по-рано, беше пораснал нависоко. Листата му бяха дълги, мечовидни – тъмнозелени, с редуващи се вълнообразни, светли ивици; месести и гладки. В края си завършваха с остър, опасен шип. Някои погрешно го наричаха „Столетник” и се вайкаха, че няма да доживеят цвета му, но истинското му, каталожно име беше Сансевиера или „Индийски меч”. Беше непретенциозен. Цветовете му бяха бели, дребни, събрани в гроздовидни съцветия – на пръв поглед неподредени и грозновати, но всъщност – много нежни и крехки. Той ревниво ги пазеше и прикриваше, поради което всички си мислеха, че е лишен от благодатта да цъфти и да радва околните. Този, който имаше щастието да се докосне до тях, оставаше възхитен, очарован и пленен. Сърцет ...